Лев Виготски
| Лев Симеонович Виготски Лев Семёнович Выготский | |
| руски психолог | |
 Ок. 1925 | |
| Роден |
17 ноември 1896 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Новодевическо гробище, Хамовники, Русия |
| Националност |  СССР |
| Учил в | Московски държавен университет |
| Научна дейност | |
| Област | Психология |
| Работил в | Московски държавен институт по експериментална психология Академия за коммунистическо възпитание Втори московски държавен университет Експериментален дефектологически институт |
| Семейство | |
| Съпруга | Роза Смехова |
| Деца | Гита Вигодска Ася Вигодска |
| Лев Симеонович Виготски в Общомедия | |
Лев Симеонович Виготски (на руски: Лев Семёнович Выготский) е сред тримата най-влиятелни руски психолози наред с Александър Лурия и Сергей Рубинщайн. Смятан е за баща на културно-историческата школа в психологията и е лидер на кръга Виготски.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 17 ноември 1896 година в Орша, Беларус, Руската империя. Завършва гимназия в Гомел със златен медал и постъпва в Юридическия факултет на Московския държавен университет, а малко по-късно започва да учи и в Университета „Шанявски“. През 1917 завършва и се завръща като учител по литература, естетика, история на изкуството, логика и психология. Организира лаборатория по психология към педагогическото училище и провежда в нея многобройни изследвания. Неговите интереси са главно в насока на психология на развитието, философия на психологията и теоретична психология.
Умира на 11 юни 1934 година в Москва на 37-годишна възраст.
Научна дейност
[редактиране | редактиране на кода]Виготски защитава съществуването и развитието на психологията като самостоятелна наука – наука за психиката и съзнанието. Опитва се да създаде хипотеза за произхода и природата на съзнанието. Провежда изследвания по психология на естетическото въздействие на литературните произведения, анализирайки „Хамлет“ и малките литературни форми (новели, басни). Вниманието на Виготски е фокусирано върху това как готовото литературно художествено произведение влияе върху човека и преди всичко върху неговия емоционален живот. Той смята, че произведенията на изкуството са обществени оръдия, чрез които се извършва претопяване на емоциите и превръщането им в специфична сфера на индивидуалния човешки живот. Разглеждайки висшите психични процеси (преднамереното внимание, преднамерената и логическата памет, мисленето с понятие), Виготски определя като неразложима по-нататък единица на опосредстваните форми за поведение знаковата операция. Той формулира основен закон на формиране на специфичните за човека висши психични процеси, според който всяка висша, чисто човешка психическа функция, първоначално съществува във външна интерпсихична форма и едва по-късно, в специфичния процес на интериоризацията, се превръща в индивидуална интрапсихична.
Виготски обръща голямо внимание и на обучението. Според него обучението и развитието не са два независими процеса или един и същи процес, а между тях съществуват сложни отношения. Обучението е най-плодотворно само тогава, когато протича в границите на даден период (сензитивен период), определян от зоната на най-близкото развитие. Сензитивните периоди съвпадат с така наречените от Виготски оптимални срокове за обучение. Знаменателна е фразата му, че една крачка в обучението може да означава сто крачки в развитието.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]
- „Педагогическа психология“, 1926
- „Педология на подрастващия“, 1930
- „Основни течения в съвременната психология“, 1930
- „Етюди по история на поведението“, съвместно с Александър Лурия, 1930
- „Въображение и творчество в детска възраст“, 1930
- „Мислене и реч“, 1934
- „Умствено развитие на децата в процеса на обучение“, 1935
- „Диагностика на развитието и педологическа клиника на трудното детство“, 1936
На български език
- „Психология на изкуството“, изд. Наука и изкуство, София, 1978
- „Въображение и творчество в детска възраст“, издадена като „Въображение и творчество на детето“, изд. Наука и изкуство, София, 1982
- „Мислене и Реч“, изд. Наука и изкуство, София, 1983
- „Лев Симеонович Виготски: избрани психологически произведения“, ИК Псидо, 2005
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Виолета Ванева, История на психологията, Русе, 2004
Текстове онлайн
[редактиране | редактиране на кода]- На английски
- Lev Vygotsky archive @ marxists.org: всички главни произведения
- На руски
- Психология на изкуството Архив на оригинала от 2012-03-09 в Wayback Machine. (1922)
- Съзнанието като проблем на психологията на поведението (1924/5)
- Историческия смисъл на психологическата криза (1927)
- Проблема за културното развитие на детето (1928)
- Оръдието и знака в развитието на детето (1930)
- История на развитието на висшите психични функции (1931)
- Лекции по психология (1. Възприятие; 2. Памет; 3. Мислене; 4. Емоции; 5. Въображение; 6. Въпроса за волята) (1932)
- Въпроса за развитието и разпада на висшите психични функции (1934)
- Мислене и реч (idem, idem Архив на оригинала от 2007-01-05 в Wayback Machine., idem) (1934)
- Конкретна психология на човека
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- The Vygotsky Project Архив на оригинала от 2006-12-05 в Wayback Machine.
- За Лев Виготски на сайта на Department of Psychology, Massey University, New Zealand Архив на оригинала от 2007-02-03 в Wayback Machine.
- The Mozart of Psychology Архив на оригинала от 2012-03-13 в Wayback Machine.
- XMCA Research Paper Archive
- Cole, M. & Wertsch, J. Beyond The Individual-Social Antimony In Discussions Of Piaget And Vygotsky
- Laszló Garai and Margit Kocski, Another crisis in the psychology: A possible motive for the Vygotsky-boom
- Garai, L. Vygotskian implications: On the meaning and its brain
- Ratner, C. Historical And Contemporary Significance Of Vygotsky's Sociohistorical Psychology
- Видео за Виготски
- Psychology at High School in Late Imperial Russia
|
